Грижата за околната среда вече е точка 1 в дневния

 

Грижата за околната среда към този момент е точка 1 в дневния ред на човечеството в неговото дълготрайно развиване. След като Съединени американски щати излязоха от Парижкото съглашение, е жизненоважно дребни народи като Чили, чиито крайбрежия се разрушават поради климатичните промени, да работят за запазване на околната среда, като в това време запазят икономическата си инерция.

Добрата вест е, че очевидните проблеми в околната среда ни вършат по-загрижени. Лошата е, че към този момент сме закъснели. Ние сме последното потомство, което може да предприеме дейности в точния момент, с цел да избегне планетарна злополука. Решенията, които вземаме през днешния ден, могат да ни доведат до бъдеще, неподвластно на климата, или да застрашат храната, водата и силата за десетилетия напред.

Поставянето на екологичните проблеми във всяка полемика постоянно води до въпроса за тяхната цена. Адаптирането и трансформацията на остарелите индустриални модели изискват обилни запаси. След като един път възприемем концепцията, че краткосрочният стопански напредък не може да бъде единственият ни водещ принцип, следва въпросът: Колко желаеме да влагаме в това? Колко сме склонни да жертваме?

Няма елементарен отговор. Но всеки неутрален стопански разбор би трябвало да признае ниската цена на нужните промени спрямо възходящите равнища на въглеродния двуокис.

Всеки ден ни носи нови доказателства за цената на бездействието: суши, горски пожари, мощни стихии и интензивни превалявания, които унищожават реколтата, добитъка и инфраструктурата.

Според Световната банка въздействието на рисковите естествени бедствия се пресмята на 520 милиарда $ загуба в годишното ползване. Промените в климата може да доведат до последна беднотия 100 млн. души до 2030 година Експертите са отбелязвали и преди, че в случай че не успеем да овладеем климатичните промени, просто ще унищожим растежа на международното произвеждане.

Борбата с климатичните промени е задача, за която сме почнали да вземаме ограничения, най-малко отчасти, в Чили. Благодарение на амбициозния дневен ред, препоръчан през 2014 година по време на втория ми мандат като президент, ние утроихме количеството на силата от възобновими източници и намалихме цената ґ от 130 на 32 $ за мегаватчас. Преди 2014 година ние освен бяхме подвластни от силата, внасяна от други страни, само че и бяхме подложени на дълги и тежки суши. След това впрегнахме силата на слънцето и вятъра в пустините и по крайбрежията и започнахме да използваме парата от вулканите посредством геотермални станции. Увеличихме океанската акватория под протекция на страната, с цел да запазим рибата и бреговата екосистема. Чрез съдействие с частния бранш успяхме да увеличим предпазената територия до размерите на Швейцария, което отваря големи благоприятни условия в развиването на резистентен туризъм. Също по този начин влагаме в бъдещето с първите зелени таксита в района и със възбраната на найлоновите торбички.

Показахме, че индустриалните модели може да се трансформират. Както са разкрили хората в Исландия и Коста Рика, и ние разбрахме, че намаляването на нездравословните излъчвания е добър бизнес. И показахме, че всички страни, дребни и огромни, могат да приложат съответни решения на екологичните провокации.

Но в случай че в действителност желаеме световна смяна, не може да чакаме всяка страна да направи същото, и то да го направи сама. Трябва да посветим груповата си сила в отбрана на общото богатство и в намирането на баланс сред икономическия напредък, основаването на работни места и екологичните потребности. Ще се провалим, в случай че продължим да вършим нещата както нормално - поради избухливия растеж на популацията, увеличаващите си потребности от сила и нашите рискови консуматорски привички.

Парижкото съглашение и Планът 2030 за стабилно развиване обезпечават рамка за координирани старания, поддръжка за изоставащите страни и предложение на други възможности.

Също както са създали Обединените народи с проекта " Маршал ". Той предлага икономическа помощ на Европа след Втората международна война и разрешава надеждни вложения за реализиране на смяната, покрива рисковете от поврат в продуктивността. Изчисленията на неправителствената екологична коалиция " Усвояване " демонстрират, че увеличението на световното произвеждане на вятърна електрическа енергия с 21,6% до 2050 година ще понижи излъчванията на въглероден двуокис с 84,6 гигатона и ще спести 7,4 трилиона $.

Настъпи време да определим цената на развиването, което чакаме да генерира трайна единодушие и мир. Защото ни повече, ни по-малко тъкмо за това става въпрос - за вярното оцеляване на човечеството.

 

© 2018, The New York Times и Мишел Бачелет. Разпространява се от The New York Times Licensing Group.

Текстът е оповестен в списание " Мениджър ".